този свят се оказа по-недостатъчен, 
отколкото очаквах, 
идвайки към него.

при мен беше зима и валеше сняг,
а тук грее
странно декемврийско слънце
(или поне мама така каза).

при мен беше тихо
и имаше обич,
а тук е грубо и
всеки се блъска в душата ти.

при мен ръцете ми бяха бели,
а тук ти пипат сърцето
с пръсти, облечени в сажди.

при мен се танцуваше,
не слагах обувки.
тук събуеш ли се бос
ти изсипват карфици под нозете
и те сочат с пръст, 
докато се опитваш
да изтанцуваш душата си,
а те не ти дават.

заспивах под звездите
и чувах шепота на Нищото,
а тук легна ли на полето
да гледам нагоре
ми светят с фенерче
в очите.

там обичах, отварях се цялата,
пълних на другите шепите,
тук ме питат
защо какво искаш луда ли си каква е тая обич какво да я правя

и са ме научили и мен така да питам.

този свят се оказа по-недостатъчен,
отколкото очаквах,
идвайки към него
и 
ме е страх да не си тръгна
по-недостатъчна,
отколкото дойдох.

13.11.13