това се превръща във състезание -
на колко ще им разкървавя петите.
един спукан буркан.. два.. без разкаяние..
той се порязва, а аз си крия очите.

това се превръща вече в безумие -
някакъв смешен реванш да достигна.
да закръгля луната до пълнолуние..
стой, че ми влезе в окото мигла..

стой, че престъпиш ли става остро -
тия буркани май нарочно ги чупя.
махни се оттук! най-просто..
не забравяй здрави обувки да купиш!

и преди следващият да си пореже
петите заради спуканите буркани -
правилно да почна да ги подреждам.

А той дано чуе мойте закани.



18 април 2014