опитвам да ти се извиня, когато
ми казваш, че те горя на огън.
ровичкам със шепи да намеря вината.
караш ме да се виждам злобна. много..
но в ума ми - септември. лилавата стая.
Тя - мъртва. аз искам някъде да потъна.
а в очите ти виждам как си мечтаеш
колко
искаш
искаш
искаш
да те целуна.

спри да протягаш ръце към мене.
не мога повече. слагам невидима шапка
и с изхлузените от детство колене
тичам без да чувствам вина нито капка.


19 април 2014